Анкета: Свободната сцена на фокус 2013
„Нокаут“, пърформанс на М. Йорданов и Н.Московска с Вл. Георгиев, АСТ Фестивал за свободен театър 2013, сн. Наталия Йорданова
В началото на новата, 2014 година, последно измерваме изминалата 2013 г. Каква беше тя за свободната сцена, питаме с превръщащата се в традиционна анкета едни от най-активните й играчи и наблюдатели у нас. С пожелание за здрава, вдъхновена и смела 2014!
АСЕН ТЕРЗИЕВ, театровед
С какво 2013 г. беше по-различна за свободната сцена според Вас?
Не съм сигурен дали беше особено по-различна. Може би най-вече с това, че свободната сцена още по-силно заяви присъствието си на театралната карта на България. Усещам повече стабилност, разнообразие и самочувствие, което ме радва.
С какво най-много ще я запомните в професионално отношение?
В чисто естетически план най-силно ме впечатлиха спектаклите на Неда Соколовска и нейната група „Vox Populi”. Мисля, че това което успяха да направят в рамките на една година – спектаклите „Яце форкаш”, „Майките”, „Фу”, е ново, вдъхновяващо и стимулиращо за българския театър въобще. Мисля, че някои от „старите муцуни” от свободната сцена като „Дерида Денс Център” и „36 маймуни”, също извадиха силни премиери (“Monocrossing”, „Времето на кварките”), които получиха много добър прием и откриха своя публика. Не знам доколко и това има пряко отношение към въпроса, но другото което също силно ме впечатли беше гостуването на Иво Димчев (когото мисля, че няма да е пресилено, ако наречем една от „иконите” на международната свободна сцена) с “P Project” и фактът, че подобно представление успя да напълни голямата зала на Модерен театър и дори и възмутените да не си излязат.
Какви според Вас са най-належащите задачи, с които свободната сцена трябва да се заеме през 2014 г.?
Мнението ми е, че свободната сцена вече се заяви доста силно и не може да се оплаче от липса на интерес и признание. Със сигурност има още много какво да се желае откъм форми на институционална подкрепа, но мисля, че най-важното, което свободната сцена трябва да прави, е да се фокусира още повече върху качеството на своята работа и да потърси пътища към своята публика. Най-голямото предизвикателство не само през 2014 г., ами и през всяка следваща година си остава самата «независимост» на свободната сцена – истински се възхищавам на хората, които се справят с него по креативен и смислен начин и които наистина умеят да са свободни.
Кои са най-значимите послания, които свободната сцена успя да излъчи през 2013 г. (към институции, публика, среда и т.н.)
2013 г. беше богата на представления от свободната сцена, както и на два много важни фестивала – «Антистатик» и «АСТ – фестивал за свободен театър». Разбира се, не всичко беше с добро качество, имаше и откровени провали, както е, между другото, и по държавните театри. Важното, обаче, е че свободната сцена създава алтернативно пространство, което е отворено към много и различни публики, интересуващи се от съвременните тенденции в театъра, от пресечните точки между театъра и другите изкуства, от представлението като място за качествен социален диалог и анализ. Алтернативният театър непрекъснато поставя под въпрос смисъла на театъра изобщо и това е една от най-интересните му страни. Той, също така, отваря врата към театъра за много писатели, поети, художници, артисти, музиканти, културолози, критици, изследователи и др., което го прави много ценен.
Какъв новогодишен подарък си пожелахте?
Интересни срещи и зареждащи преживявания на територията на представлението.
„Времето на кварките“, „36 Маймуни“
ГЕРГАНА ДИМИТРОВА, режисьор, „36 Маймуни”
С какво 2013 г. беше по-различна за свободната сцена според Вас?
С това, че се заяви интерес към българската свободна сцена от чужбина и започнаха да се случват повече международни инициативи.
Министерството на културата явно намали субсидията си наполовина, а Столична община – с около 30 000 лв., скрито.
Утвърди се присъствието на свободната сцена на годишните театралните награди.
Представители на свободната сцена бяха поканени на международната конференция „Душа за Европа“.
В надпреварата за „Европейска столица на културата 2019” беше потърсена експертизата на представители на свободната сцена, което може и да доведе до някакъв положителен резултат.
С какво най-много ще я запомните в професионално отношение?
С публикацията на статия за българския театър във водещото немски сп. „Theater heute” през януари 2013 г., където беше направен паралел между НТ „Иван Вазов“ и Организация „36 маймуни“.
Ще я запомня и с изключително много работа. За първи път реализирахме четири проекта за една година („ПроТекст 6” – пърформанс-четения на две нови пиеси и издаване на книгата „Десет нови немски пиеси“, „P.O.BOX:Unabomber” в САЩ, „Времето на кварките“ и „Рея“). Лично за мен експериментът с продукцията „Времето на кварките“ беше много важен.
Какви според Вас са най-належащите задачи, с които свободната сцена трябва да се заеме през 2014 г.?
Трябва да се продължи да се действа активно за стратегия за развитие на сцената, анализ на дейността ѝ (с цифри!), за увеличаване на финансирането и осигуряване на места за репетиции и регулярно представяне на продукциите.
Кои са най-значимите послания, които свободната сцена успя да излъчи през 2013 г. (към институции, публика, среда и т.н.)
Най-важното послание май беше „Да, има ни, И сме различни. И сме висока топка.“
Какъв новогодишен подарък си пожелахте?
Повече вяра и повече почивка.
„Невидими №2:Фу“, VOX POPULI
НЕДА СОКОЛОВСКА, режисьор, Студио за документален театър „Vox Populi“
С какво 2013 г. беше по-различна за свободната сцена според Вас?
Нямам панорамен поглед към движенията по цялата свободна сцена. От нашия ъгъл нищо коренно различно от 2012 г., с изключение на тревожната констатация за намалената субсидия на Министерство на културата, която, както всички знаем, заедно с пролетната сесия на програма „Култура“ на Столична община, са „хлябът и водата“ на независимите проекти. Е, 2013г. намали чувствително водната дажба, което неминуемо се отразява на жизнения статус, няма как.
С какво най-много ще я запомните в професионално отношение?
С участието на VOX POPULI в годишната среща на IETM в Дъблин, с награждаването ни с ИКАР 2013 за „Яце форкаш“ и номинацията на „Майките“ за АСКЕЕР. Също с награждаването на „Яце форкаш“ на фестивала във Враца и селектирането на спектакъла за Showcase програмата на МТФ„Варненско лято“. Отбелязваме 2013 с три премиерни спектакъла („Майките“, „Невидими №2:Фу“ и „Протест.мр3″). 2013 беше силна година за VOX POPULI – благодарение както на творческите усилия на колектива ни, така и на подкрепата и оценката на театроведи, колеги, зрители.
Сбогом, 2013! Ще те помним с добро!
Какви според Вас са най-належащите задачи, с които свободната сцена трябва да се заеме през 2014 г.?
Тук може да се пише много, и все пак (частно, неангажиращо мнение) най-належащите:
– участие в изготвянето на културна стратегия.
– битка за нови, независими сценични пространства.
Кои са най-значимите послания, които свободната сцена успя да излъчи през 2013 г. (към институции, публика, среда и т.н.)
Че независимата сцена успешно постига онова, което институционалният театър често се проваля да предложи на сцената си – некомерсиално, живо, въздействащо и оригинално изкуство, в което общуването със зрителя е диалог с една мислеща, разбираща, много важна личност, а не с…. не, няма да довърша изречението.
Какъв новогодишен подарък си пожелахте?
Възможността да продължаваме лабораторната си работа и да развиваме младия жанр, в който работим. Сиреч – хляб и вода… 🙂
„Victory Day“, Вили Прагер,© Neshaka Karaddzhinska
ВИЛИ ПРАГЕР, артист, „Брейн Стор Проджект”
С какво 2013 г. беше по-различна за свободната сцена според Вас?
Продължаваме да играем и работим в лоши условия. Център за култура и дебат „Червената къща” се е превърнал в единственото възможно място за показване на продукции с 10 прожектора, лоша озвучителна техника, неподходящ под и т.н. *Слава богу , че я има! Огромен е успехът със сесията на Министерство на културата за съвременен танц.
С какво най-много ще я запомните в професионално отношение?
С факта, че завърших магисърската програма “Соло, танц, авторство“ на Университета за изкуства в Берлин .
С участието на представлението ми „Victory Day“ („Денят на победата”) на фестивалите за съвременен танц „Tanztage” в Берлин, „eXplore” в Букурещ и на “ImpulsTanz” във Виена, където, като част от програмата за млади хореографи [8:tension], спечели наградата на публиката Jardin d’Europe.
С провеждането на шестото издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик” в София.
Какви според Вас са най-належащите задачи, с които свободната сцена трябва да се заеме през 2014 г.?
Осигуряване на пространство за работа и представяне на продукциите на независимите артисти.
Запазване сесиите на Министерство на културата за независими танцови и театрални продукции и увеличаване на отпусканите средства.
Ориентиране на Програма „Култура” на Столична община единствено към свободната сцена.
Диалог с висшите учебни заведения за изкуства за промяна на учебните програми в областта на театъра и танца.
Работа за привличане на публика и адекватна комуникация с нея.
Кои са най-значимите послания, които свободната сцена успя да излъчи през 2013 г. (към институции, публика, среда и т.н.)
Необходимостта от финансиране на независими театрални и танцови продукции.
Какъв новогодишен подарък си пожелахте?
Вярвам в дядо Коледа , а не в дядо Мраз :). През 2014 г. пожелавам на мен и моите близки да сме здрави!
постер „София в ушите ти“
ИДА ДАНИЕЛ, режисьор, Нейно Величество Тенджерата под налягане
С какво 2013 г. беше по-различна за свободната сцена според Вас?
Струва ми се, че през тази година свободната сцена се отърва от нуждата да пробива и започна да работи още по-здраво. Всеки във своята си посока. Всеки осигурявайки си сам условия и възможности да продължава.
Според мен се появява нов вид солидарност между колегите, които все по-малко могат да гледат работите си, защото стават все по-заети и по-пътуващи; в същото време все по-добре знаят какво е да успяваш година след година да работиш точно в областта на свободната сцена.
С какво най-много ще я запомните в професионално отношение?
„Нейно Величество Тенджерата под налягане” се оказа с много наситена година, в която посрещна студенти от САЩ за уъркшоп, реализира една премиера „Танц за Звук”, проведе един уъркшоп за непрофесионалисти от Европа, участва със сценичен прочит на смущаващата пиеса на Борис Роканов „Опечалените на Аполония” и в пловдивската Нощ на музеите, реализира копродукция с балтиморската компания Акме Корпорейшън, организира четири дни под името „Тя готви театър”, в които паказахме представления и проведохме уъркшоп заедно с партньорите ни от САЩ – Лола Пиърсън и Дженни Ларсън, най-после осъществихме старата си мечта да направим мобилна аудио-инсталация – „София в ушите ти” се случи през декември…
Следих работата на колегите си до колкото успях. Най-силният ми спомен за нещо живо остава „Космонавт” на Ани Данкова и ghostdog.
Какви според Вас са най-належащите задачи, с които свободната сцена трябва да се заеме през 2014 г.?
Трудно ми е да кажа, защото знам колко много въпроси все още чакат своето по-добро решение. Със сигурност няма да мине без постоянно настояване придобивките, които вече сме завоювали, да бъдат спазвани навреме и в съответните параметри.
Въпросите с пространствата и от там възможността да градим публики остават най-силно на дневен ред.
Кои са най-значимите послания, които свободната сцена успя да излъчи през 2013 г. (към институции, публика, среда и т.н.)
Колко голямо разнообразие на теми, подходи и преживявания означава съществуването на независима сцена. И то все съвременни, свързани със сегашния момент и породени от него.
Какъв новогодишен подарък си пожелахте?
Сили.
сн.Ninkolay Doychinov/AFP/Getty Images
АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА, критик, Платформа „Нови драматургии“
С какво 2013 г. беше по-различна за свободната сцена според Вас?
Мисля, че артистите от свободната сцена стават все по-последователни в работата и позициите си. Това демонстрира и решението АСТ Фестивалът за свободен театър да се проведе не като витрина от продукции, а като платформа за акции около едно послание. Въпреки че резултатът не беше оптимален, все пак този формат е добра крачка в продуктивна посока, която изисква отговорност, мобилизиране и мислене за по-голямата картина на нещата.
С какво най-много ще я запомните в професионално отношение?
С много смислени професионални срещи с артисти и организатори от съвременния театър и танц, с които проведохме своеобразна застъпническа кампания за съвременния танц пред Министерството на културата. Те много ясно показаха готовност и способност на професионалната общност да формулира визии и необходими политики за своето развитие, въпреки че засега се сблъсква с подозрителната липса на воля за промяна от страна на институциите.
През 2013 г. в партньорство с фестивала „Антистатик” успяхме да проведем второ издание на образователната платформа за танцови практики и теории „Без дистанция”, която ще запомня най-вече с първия семинар по теория на танца с Томас Шауп (Германия), както и с много интересното практическо ателие по танцова драматургия „Естетика на превода” с Виктория Перез Ройо. Много се радвам, че в рамките на фестивала успяхме да поканим артист като Естер Саламон, въпреки че представянето й пострада от липсата на достъпни подходящи пространства за такъв тип пърформанси. Изключително провокативно преживяване, което и до днес ми поставя въпроси, беше гостуването на Иво Димчев с „P Project” на последното софийско издание на Sofia Dance Week.
Имаше и няколко сполучливи артистични проекта – работите на Vox Populi, както и танцовият пърформанс „а(е)фектно” на Ива Свещарова; намирам интересен като вид театър и „Космонавт” с реж. Ана Данкова, както и музикално-танцовия пърформанс „Тълковен речник” на „По действителен случай” с откровеността и креативността в подхода си. Впечатлена съм от активната дейност на Дерида Денс Център и от широкия размах на „36 маймуни” в начина на работа с пространството във „Времето на кварките”.
Какви според Вас са най-належащите задачи, с които свободната сцена трябва да се заеме през 2014 г.?
Мисля, че задълбочаването в качеството и актуалността на собствената работа и продукция е на първо място.
Необходимостта от работеща формула за обединяване на сцената все още стои на дневен ред.
Продължаване на диалог с институциите и извоюване на пространства за свободния театър и танц. Без подходящо пространство дори и малкото пари, които държава и община отделят за независими проекти, остават почти пропилени, след като те не могат да се показват регулярно, показват се в неподходящи или компромисни контекст и условия и следователно не успяват да развиват и публиката си.
Кои са най-значимите послания, които свободната сцена успя да излъчи през 2013 г. (към институции, публика, среда и т.н.)
Затруднявам се да отговоря кое е най-значимото послание, което сцената излъчи през 2013 г. най-вече към обществото. Мисля, че креативната енергия на протестите я надминаха и беше важно, че те се понесоха и от много артисти, както и студенти от НАТФИЗ. Интересно е как покрай акциите по площадите думата „пърформанс” придоби гражданственост както, струва ми се, никога досега у нас.
Какъв новогодишен подарък си пожелахте?
Да се чувстваме добре и да се развиваме там, където сме.
Материалът се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подкрепата на Национален фонд „Култура“.
