ДНК-Пространство за съвременен танц и пърформанс в НДК откри на 11 октомври новия си сезон с дискретния чар на танцовата продукция „ifeel2” (Швейцария) на изтъкнатия съвременен хореограф Марко Беретини в програмата „Мигриращото тяло”. Ангелина Георгиева споделя размисли и впечатления.
Мъж и жена, голи до кръста, един срещу друг изпълняват в синхрон поредица от прости стъпки. Три наляво, три надясно. Погледите им са концентрирани един в друг, телата им са заобиколени от висящи изкуствени храсти и един мистериозен син куфар встрани. Върху тях приглушената светлина се разтваря в своя спектър и заедно с натрапчивия ритъм на електро-поп музиката създава интимна атмосфера, едновременно игрива, но и някак по дейвид-линчовски загадъчна. С деликатно и същевременно категорично постоянство минута след минута, стъпка след стъпка “ifeel2” настоява да се откажем от всякакви очаквания за „какво ще стане после“ и настройва сетивата да обхождат и да се обострят в повторенията и променливия поток на възприятия, който те отключват. Мъжът и жената в съблазнителен трансов танц в своеобразна Едемска градина или в джунглата на живота? Всякакви асоциации изглеждат позволени. Неизбежно те изхождат първо от половата определеност на телата. Но тази изходна информация бързо се разсейва и надгражда от усложняване на минималистичната и повторяема структура на движенията. Без да изпускат поглед един от друг, двамата изпълнители се разпръскват в пространството, разширяват го и го обживяват, непрекъснато оставяйки във връзка един друг. Движението е
като удоволствие, като съзидание, като непрестанно усилие, като изтощение, като упорство и завихрящ ритъм и най-вече като енергийна форма на живеене и комуникация,
която „заразява“ всичко около себе си.
Сн. Орлин Огнянов
Базираният в Швейцария съвременен германско-италиански хореограф и танцьор Марко Беретини заявява като отправна точка за „ifeel2” „реалната и все по-належаща потребност отново да си задаваме въпроса „Защо сме тук, на тази земя? И каква ценност можем да придаваме на зараждането на живота?“. Представлението е втора част от тетралогията “ifeel” („чувствам“), откъдето идва и цифрата в заглавието. Но то неизбежно прозвучава и като „чувствам двама“ или като „i feel too” („и аз чувствам“). Партньор в продукцията на Беретини е швейцарската хореографка и танцьорка Мари-Каролин Хоминал. Ученик на Пина Бауш и с богат опит на изпълнител, преминал през класически и модерен танц и естетиката на танцовия театър, в „ifeel2“ германският артист се връща към първоначалния си интерес към диско танците като вид „съвременен фолклор“ и като разпознаваема форма на социални танци в поп културата. Извличайки от тях съвсем ограничен брой повтарящи се движения, хореографията на Беретини и Хоминал изгражда чувствена и комплексна минималистична абстракция на едно екзистенциално пътешествие. Полуголите им тела с елегантни стегнати джинси изглеждат едновременно уязвими, но и силни в своето категорично присъствие. Неизменният поглед помежду им и огледалното повтаряне на движенията разкриват и разтварят съвместното присъствие във фините вибрации на енергийно поле. В състояние на непрекъснато усещане за другия. Другият като желание, като собствена проекция или сянка, като доминация или подчиненост, като балансиращ стълб… Възприятията са подканени непрекъснато да разчитат наново тази „танцова битка“, да я усещат и съучастват в нея и през наслагващите се значения и атмосфери, идващи от музикалните композиции. Марко Беретини ги създава с неговата електро-поп експериментална група „Summer Music“ съвместно със Самюел Пажан и Мари-Каролин Хоминал специално за „ifeel2“. Чрез нея той изследва функцията на музиката като драматургия на представлението. Тя наслагва върху повтарящите се движения различни смислови и емоционални контексти, които произвеждат нови и нови значения.
Как да си обясняваме съвместното присъствие и усещане в света?
Като общуване между биологични същества, когато в човешките действия биология и култура, естествено и изкуствено са неотменно преплетени? „Изследвам природата… Аз съм природата… Природата завинаги… Аз съм едно естествено списание“, еротично и иронично пее Мари-Каролин Хоминал. Като икономически единици? „Тялото ми е полепено с пари“ се чува по-късно. През дебрите на подсъзнанието във вглъбяващи трансови ритми и звуци? В порядъка на духовното? При прозвучаването на спиритуални мотиви изпълнителката с елегантно и фино развитие на движенията си преминава през сцената като танцуваща хиндуистка богиня. Като любов? Или през философски въпроси като „Как можем да знаем откъде сме дошли?“, както меланхолично припява гласът на Беретини.
Сн. Борис Делчев
Минималистичната форма на „ifeel2“ ритуализира, синтезира и свежда живота до негови основи и го отвежда в сюблимно измерение, както самият хореограф се шегува, в една „ню ейдж“ естетика. Като нейна икона изглежда последната сцена, в която дори висящите храсти започват да вибрират, от тях сюрреалистично се ражда същество, което храни останалите и така всичко функционира в една енергийна система на обмен. Светлината се разтваря в своите съставни цветове, човешката фигура се дематериализира и неин лик ефектно се проектира върху храст.
На фона на изтънчената и същевременно забавна и (само)иронична хореография и естетика на представлението,
Беретини особено се вълнува от човешките състояния и от механизми на разбиране на съвременния свят.
Изучавал етнология и антропология, той въвлича в хореографските си работи и философски позиции на съвременния германски мислител Петер Слотердайк. В „ifeel2“ бихме могли да разпознаем идеи на неговата антропотехника, която разглежда човека като намиращ се в процес на непрекъснато самоизграждане, самоформиране и самоусъвършенстване посредством повторение, или това, което той нарича техника на „повтарящи се упражнения“. Бихме могли да видим изпълнителите Марко Беретини и Мари-Каролин Хоминал като нейни „виртуозни акробати“, които съществуват в „символни имунни системи и ритуални обвивки“, придаващи смисъл. Но най-вече „ifeel2“ е покана за общуване в и за „днк”-то на изкуството и хореографията като пространство за споделяне на интуиции за света, в който живеем. С това представление ДНК-Пространство за съвременен танц и пърформанс сложи силно и смело начало на новия си, втори сезон, и категорично заявява своето значимо място в културната карта на града.
Ангелина Георгиева
ifeel2
Melk Prod.| Marco Berretini (Швейцария)
Концепция: Марко Беретини; Хореография: Марко Беретини в сътрудничество с Мари-Каролин Хоминал; Участват: Марко Беретини, Мари-Каролин Хомонал и Самюел Пажан; Музика: Summer Music; Сценография и осветление: Виктор Рой; Технически директор: Тиери Корт; Разпространение: Tutu Production; Копродукция с adc Geneve с подкрепата на Ville de Geneve, Pro Helvetia Swiss Arts Council, Loterie romande, DRAC I le–de–France, Ernst Göhner Stiftung, CORODIS
Програма „Мигриращото тяло“ в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс се реализира с подкрепата на Столична програма „Култура“ за 2016 г.
Статията се препубликува с незначителни изменения от в-к „Литературен вестник“, бр. 34/2016.
Още за гостуващата продукция „Ifeel2“: „Животът в шест стъпки“ от Мила Искренова за Портал „Култура“