Петото издание на АСТ Фестивала за свободен театър измина между 19 – 22 ноември 2015 в София. Обикновено в цикъла на живота на една организация нейната петгодишнина се натоварва с очаквания да осъществи преход от период на изграждане към период на съзряване, указвайки и евентуални потребности за обновление, пише Ангелина Георгиева в своята обратна връзка.
Тук ще се опитам да дам ангажирана обратна връзка към АСТ Фестивала 2015, следвайки някои елементи от 
специалния метод за това (т. нар. Фийдбек метод), който намира все по-широко приложение в различни артистични контексти и се стреми да структурира процеса на продуктивно изказване и обмен на мнения. Струва ми се, че той би могъл да е от полза и за критически статии. Тези елементи са въведение; утвърдителна обратна връзка, която коментира сполучливите, работещите страни на даден проект; и обратна връзка от нечия друга перспектива, която предоставя възможността на проекта да се погледне през други очи, гледни точки, потребности, за да се открият възможни пътища за развитието му.
Въведение
Обикновено в метода въведението служи на артиста да представи пред аудиторията своя артистичен проект. Но в този случай то може да се използва за представяне общата рамка на петия АСТ Фестивал така, както той я определя.
Едно от попаденията му несъмнено е неговият слоган „Пето измерение“, който дръзко го описва като време-пространство на нещо изключително, в което общовалидните правила губят значение; измерение на свободата да създаваш собствена реалност, на въображението и непредсказуемостта. Едно необходимо приповдигане за един фестивал, защо не и романтизиране и същевременно оценностяване на независимата сцена като носеща добавена стойност и нещо извън-редно в себе си.
Още миналата година, когато Фестивалът се проведе в контекста на мащабната пленарна среща на международната мрежа за изпълнителски изкуства IETM, той промени метода си на програмиране и вместо селекцията да се формира посредством гласуване от кандидатствалите за участие артисти, организаторите започнаха да канят външен селекционен екип. Тази година той се състоя от трима авторитетни представители от различни сфери, което отразява интердисциплинарните нагласи и настройки на независимата сцена. Това бяха Владия Михайлова – културолог и куратор в сферата на визуалните изкуства, драматургът и литератор Георги Тенев и Мира Тодорова като театрален и танцов специалист, а също и артистичен директор на новооткритото пространство за съвременни независими изкуства „ДНК“ в Националния дворец на културата, един от основните домакини на фестивала. Те бяха подбрали сред кандидатствалите за участие продукции осемте представления в основната артистична програма.
Утвърдителна обратна връзка
Ключовият аргумент на независимата сцена е естетическото многообразие и качество. Артистичната програма на V АСТ Фестивал несъмнено го осъществи. Сред осемте продукции в основната програма можеше да се види нова българска драматургия, реализирана по метода на дивайзинг театъра – „Математика на сърцето“ на Сдружение „По действителен случай“ и „Пепеляшки“ ООД“ на ОАИК „36 Маймуни“; документален вербатим театър с „Установено при огледа“ на “Vox Populi” и „Да купиш история“ на „Институт на боклуците“; съвременен танц в различните му разновидности – танцовият театър „Дзен игра“ на „Derida Dance Center“, физическият театър „The TimeStopper” на неформална група артисти, обединени от Стефани Ханджийска, нов танц с „Balkan Dance Reality Show“ – международна копродукция, начело с „Брейн Стор Проджект“. А също и съвременен прочит на превърнала се вече в нова класика постмодерна драматургия – „Филоктет“ от Хайнер Мюлер на режисьорката Весела Василева/Сдружение за текст и театър „Осем и половина“.
Доколкото принципът за набиране на предложения за участие чрез кандидатстване позволява, селекцията постига представителна извадка на различието от артистични практики в сцената и на водещи имена в нея, като допуска и две дебютни присъствия – на Борис Зафиров с „Да купиш история“ и на Стефани Ханджийска, която е в основата на „The TimeStopper”. А появата на нови артисти и осигуряването им на видимост е съществено за естествената динамика на развитие и устойчивост на сцената.
Както отбелязват и тримата селекционери в интервюта, би било прекомерно настоящите естетическите процеси в нея да се разграничат в тенденции. По-скоро засега тенденцията е най-вече една и то на все по-силни индивидуални почерци, проявяващи се в последователно развивани авторски артистични практики и тематични интереси. Всеки един от екипите има свое ядро, около което ситуативно привлича други артисти за конкретната продукция и развива в нейните рамки собствен метод на работа с потенциала да генерира и свой специфичен контекст. Ще се опитам да ги щрихирам, с изключение на двата дебюта, които за съжаление не успях да видя, както и на “Balkan Dance Reality Show”, с което бях ангажирана.
В „Математика на сърцето“ на Сдружение „По действителен случай” се разпознава линия на работа, зададена още в първото им самостоятелно представление „Пеперудите са всъщност изтребители” от 2009 г. В тематично отношение тя може най-общо да се опише като търсене в интимното на кризите в отношението към себе си и към другия; търсене на себе си и другия през много лични въпроси и състояния, като често това се случва с наивно-сантиментална и същевременно самоиронична нотка (както и тук). Те последователно развиват интимни перформативни форми, в които залагат на интензивното случване и общуване с публиката през музика на живо и монологични споделяния. В премиерната продукция „Математика на сърцето“ Ирина и Огнян Голеви съвместно с бийтбокс музиканта Александър Деянов/Skiller и драматурга Здрава Каменова се стремят да поставят въпроса за „алгебрата“ на отношенията между хората. Те взимат за изходна точка научни описания за сърцето като сетивен орган за обработка и обмен на информация, през който хората реално създават общо поле на взаимодействие помежду си. Въпросът „а защо имаме нужда от това“ се появява като рефрен и събирателна точка за отделните драматургични линии, които представят различни състояния на пребиваване в тази нужда – на жертвата; на лишения от сърце, заменено с помпа; Skillerа през шеметния ритъм и ударна физикалност на своя бийтбокс предава състоянието на екзалтация от съзнатото усещането на динамиките на общуването като „логична математика“ на препредаване на информация, енергия, желания и т.н. В това представление за самите принципи на взаимодействие между хората, екипът креативно осъществява взаимодействие между музика, текст, физически пърформанс, интерактивна мултимедия като важен съ-играч – тя в реално време визуализира пресрещането на лични присъствия и пространства в пресрещащи се като че в друга, сетивна реалност, образи. Самата публика също е въвлечена в отворена, игрива, жива театрална ситуация, умело работеща с нестандартното пространство на „ДНК“. Тази отвореност както спомага, така и залага риск от разпиляване на фокуса, който е поставен под въпрос и от неяснотата между нивата на фикционалното и документалното присъствие на изпълнителите. Фокус, който би се наместил с развитието и задълбочаването на представлението в предстоящия му живот.
„Пепеляшки“ ООД“ в повторно съавторство на Здрава Каменова и режисьорката Гергана Димитрова се е коментирало по различни поводи още след премиерата му в края на миналата година. Като международна копродукция рядко има възможност да се показва в София. Но на АСТ Фестивала представлението се видя в много добра и улегнала форма. Именно тя е от безспорните му качества – от умелото преплитане на многоезичните, понякога интересни, понякога не толкова, истории на трите жени, през избора те да бъдат представени от мъже, до движенческите „ритуални“ интермедии и гласа на Разказвачката, който дава обобщена иронична перспектива за пътя на „борбата на жената за своята независимост“ – надявам се и от презумпцията, че фигурата на мъжа е проекция на реализацията на жената.
Друго силно присъствие в свободната сцена – Студио за документален театър „Vox Populi“ и режисьорката Неда Соколовска, се представиха във фестивалната програма с „Установено при огледа“ по текст на Десислава Гаврилова. Представлението сглобява историята за разследването на убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина през 2011 г., което доби широк отзвук и се превърна в трагичен пример за неправомерно преплитане на политика, правосъдие, медии с жертва – човешки съдби. Текстът гради пъзел от записи от телевизионни новини и предавания, цитати от вестници, от разпити със свидетели и интервюта с подсъдимите и най-вече с несправедливо обвинения за убийството. Посредством вербатим техниката, представлението коректно пресъздава историята, донякъде на принципа на re–enactment, т.е. на възпроизвеждане на начина на говорене и поведение на реалните лица и ситуации, в които те се намират. Но като че ли не стига по-далеч оттам. Формата, с която работи, вече изисква по-активно, проведено през средствата на сценичната ситуация проблематизиране и на медиалната организираност на изходните документални материали – например, апарата на телевизионния и медиен дискурс, на институционалното говорене и т.н., за да се постигне по-критично и задълбочено вглеждане и на естетическо ниво на проблемите, за които иска да говори.
Едно от водещите имена на танцовата сцена – Живко Желязков и Derida Dance Center, бяха включени в програмата с нова премиера – „Дзен игра“. С нея той прави преход от абстрактните си танцови представления към по-театрализирана танцова форма, основаваща се на четим наратив и персонажи в разпознаваемия му вече интензивен, насечен, рязък и динамичен движенчески език. Интересната находка тук е темата за конструираната и игрова „природа“ на половите роли, която е слабо засягана в съвременния български танц, а е особено характерна за западния танцов театър; както и стилистиката на готик-комикса. „Дзен игра“ пресъздава един мрачен фантазъм на нещо като клинична лаборатория за човешки полове, в която ексцентрична фигура (вещица, магьосница?) преобразява две неутрални тела в общоприети представи-клише за жена-съблазнителка и мъж-мачо. Но както често се случва в подобни истории, творението печели контрол над своя Създател, позициите им се сменят. Тук с това и половите роли се оказват разменими, без „същност“. Хореографията и драматургията на представлението са изградени в много добро сътрудничество с музиката (Иван Шопов), чиито звуци досъздават атмосферата на мрачното клинично пространство и водят по събитията на случващото се. Въпреки склонността към илюстративност и предсказуемост, „Дзен игра“ задава интересна посока за Живко Желязков като хореограф.
Много смело е днес отново да захванеш пиесата „Филоктет“ на Хайер Мюлер, която има изключително респектираща история в българската театрална култура. Но режисьорката Весела Василева с невероятна лекота подхожда към нея. От тежкия текст-диспут на Мюлер тя създава с лекота постмодерно театрално кабаре за съзнанието за липсата на истина, за пълна лъжовност и изменчивост в живота, при което единственият изход е да играеш със себе си и с другите. Представлението ударно започва с този ход, с много разнообразна игра на тримата актьори (Явор Борисов, Никола Мутафов, Петко Каменов), но не съумява да го издържи докрай, както и да направи текста чуваем. Но интересът е силно предизвикан и стои очакването за още изигравания на „Филоктект“, който рядко се представя, както и за следваща постановка на Весела Василева.
Обратна връзка от друга перспектива
Този елемент на метода позволява на даващия обратна връзка да погледне на своя обект от друга позиция и призма – например тази на неспециализиран зрител, на продуцент и т.н., с цел оптимизиране на крайния резултат. За да я заяви ясно, той трябва да започне с „Ако бях…., имам нужда в представлението да видя…“ Бих си позволила да проиграя една идеална ситуация от името на една идеална общност: „Ако бяхме на един бъдещ АСТ Фестивал за свободен театър и танц, какво бихме искали да се прояви на него?“.
Широка публика, критици и артисти, които следят и обсъждат работите на своите колеги. / Представители на сцената, които посещават специализираните дискусии и активират своята креативност, критическо мислене и въображение и в решаването на предизвикателствата, които стоят пред нея. (В това издание международната open space дискусия постави същностни въпроси за самоопределянето на сектора – като какво е независима сцена, от какво пространство има нужда тя, какво означава да има видимост, но остана с минимален брой български участници, а реално беше предназначена за тях.)/ Един Управителен съвет на Асоциацията за свободен театър, който е функция на нейните членове и техните общо взети решения, а не обратно. / Общност, която активно артикулира своите послания към институциите и обществото въз основа на общозначим интерес. / Програма, която служи като широка платформа за представяне на сцената в многообразието на гласовете й от цялата страна и в различни формати успява да включи и онези, които не са пристъпили към кандидатстване за участие. / А защо не и откриване в Център за независими изпълнителски изкуства.
През последните издания на АСТ Фестивала въпросът за потребността от такъв независим Център беше водещ и това вече дава свои резултати. Следващият спешен въпрос пред Асоциацията и пред самите независими артисти, културни оператори и т.н. като че ли е именно реалното им обединение или поне развитие на способността в сцената за ангажиране и постигане на решения с представителност.
Ангелина Георгиева
Статията е публикувана във в-к „Литературен вестник“, бр. 40, 9 – 15.12.2015, стр. 8.