Международният фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик” имаше своето пето издание между 2 и 7 април. Акцент на тазгодишния форум беше немската танцова сцена, която е една от най-интересните и динамични платформи за съвременен танц поради изключително интензивните и разнообразни образователни програми, привличащи млади професионалисти от цял свят, стимулиращи развитието както на творческата среда, така и на рецептивния контекст на тези сценични форми.От Мира Мариянова
Съвременните идеи за смисъла, границите, начините на присъствие на тялото в пространството на сцената демонстрират все по-голямата демократичност, широта и „всеядност” на естетическата и философска парадигма на съвременния танц и пърформанс. Неограниченият спектър от съществуващи идеи и разбирания за танц, хореография, пърформанс беше загатнат и на сцените на „Антистатик”, полемизирайки все по-разгръщащата се релативност на тези понятия. Освен програматорска стратегия, това търсене инициира и дискусия с български хореографи, танцьори и теоретици за различните лица на хореографията днес – кой какво понятие за хореография ползва, как го мисли и прави. Този юбилеен форум имаше богата съпътстваща програма с различни практически и теоретични модули, обобщени в платформата „Без дистанция” (в партньорство с „Нови драматургии”) – три танцови уъркшопа, две прожекции с въвеждащи лекции, драматургични консултации на проекти – което разширява работното пространство на фестивала, инвестирайки в капацитета на местните артисти.
Програмата включваше имена на артисти от различни държави, обединени от общото резидентно пространство – Германия. Фестивалът се откри с пърформанс на Антония Беер – хореограф и изпълнител с утвърдено присъствие на европейската карта на танца и пърформанса. Спектакълът й „Партитури за смях” е базиран на буквално нотирани смехове, подарени й от приятели, вдъхновени от нейните лични необуздани изблици смях с преливащи регистри и тоналности. Тя превръща това в тема на изследване, преминавайки през работните стадии на уъркшопа и ателието, за да стигне до написването на книга, наречена „Смях”. Своеобразните смехове, които aктрисата изпълнява, изразяват най-различни емоционални реакциии със своя форма, ритъм, хореография и физиология. Всички те скулптират един автопортрет през визиите на странични наблюдатели. Смехът – като метонимия на физиката и духа – представлява пълноценен инструмент, който изгражда драматургията на сценичното присъствие с необходимите му пластика и динамика.
Антония Беер „Партитури за смях“, сн. Marc Domage
Бразилката Елизабете Фингер е изпълнител, автор и изследовател на съвременните изкуства. Тя също учи и работи в Германия – в центъра за танц HZT към Университета за изкуства Берлин. Фингер представи пърформанса „О.”, който е шестата и последна част от серия перформативни изследвания, обединени от темата за чудовищното. Един силно тактилен и наситено предметен пърформанс, в който интеракцията между живото тяло и обектите има стилна картинна проекция на сцената поради прецизно композираната и хореографирана образност (в непрекъснато ремоделиране) с внимателно подбрани цветове и релефи. Тялото е превърнато в неясна, неформулирана, аморфна маса, която се приплъзва, нахълтва, прониква и изниква – в постоянен процес на трансформация. Константното реформулиране на субекта се предизвиква от неговите взаимодействия с различните обекти – голямо парче кафяв текстил с дълга козина, златни балони с хелий, червена найлонова торба, яйце и т.н. В това съотнасяне между тялото и предметите непрекъснато се генерират нови обекти, които представляват съчетание между двете в някаква „чудовищна” конституция на хетерогенните организми.
Много интересен беше пърформансът на ливанката Зейна Ханна, която също е творчески баизрана в Берлин. Изпълнител, хореограф, танцьор и режисьор Ханна учи хореография в Центъра за танц HZT към университета за изкуства. Видео инсталацията пърформанс „Never live twice” представлява прожекция на движещо се тяло в пространството около едно пиано, като самата изпълнителка рисува върху кадрите, давайки им още едно измерение – хореографията на туша върху хореографията на движението.
Българо-немският пърформанс на Роуз Беерман, Ива Свещарова и Теса Тайсен „Velocity pumps” е резултат на тяхната съвместна работа в рамките на програмата „Хореография и пърформанс” в института за приложно театрознание в Гисен, Германия. Изпълнителките преминават през серия демонстрации на скулптурни фигури от мускули, подобно културисти или професионални бодибилдъри, които живеят с максимата „здрав дух в здраво тяло”. Културата на телата, подчинена на идеала за здраве и красота, кулминирала във видимостта и повърхността. Цялата енергия е насочена към създаване на външния релеф, който прикрива същностните празнини, създава разпознаваемо, обезопасено и приканващо поле за комуникация, разсейващо от големи мисли и идеи. В обществото на спектакъла актантите са „красиви” и „здрави” консуматори на зрелища, в каквито целенасочено се превръщат и самите те.
Soul Squeezing Velocity Pumps, photo: Jan Nandzik
Програмата включваше още двама артисти, работещи в Германия. Холандецът Тиан Ротевил представи пърформанса „Soulsqueezing”, който е продукт на изследването му на паралелното присъствие в една плоскост на възприемане – на глас, движение и звук. По един много лек начин Тиан Ротевил се занимава с интерференцията на тези три системи за присъствие и комуникация на тялото в пространството, като се забавлява да „наблюдава” и „преживява” тяхното взаимно моделиране. Сръбкинята Драгана Булут проведе търг, на който продаваше най-различни „ценности ” от личното и професионалното си битие – от материални обекти до емоционални субстанции, неподлежащи на практическа смяна на собственика. „Pass it on” е пърформанс, който въвлича ( и буквално) публиката в спекулации (интелектуални и финансови) относно авторството, цената на изкуството, начините, по които пазарът на изкуство функционира, заиграва се с идеите за високото, елитарно пространство на творчество, в което също оперират икономически принципи и това става все по-видимо.
Българското участие включваше представленията на „Гараж Колектив” и хореографа Галина Борисова „Ако нямате шедьовър, заемете се с нещо друго”, „Музей на хигиената” на Брейн Стор Проджект (Ива Свещарова и Вили Прагер), представлението на Виолета Витанова и Венелин Шурелов „Zoom in” и Иво Димчев с „I-ON” – всъщност българо – белгийска продукция (артистът живее и работи в Брюксел). Представлението на „Гараж Колектив” демонстрира необходимостта от историческо съзнание за случилото се в областта на танца в последните 100 години. То се рови в архивите на модерния и постмодерен танц, за да изследва въпросите за оригинала и копието. Какво означава в днешно време да си оригинален – къде са границите на цитата и копието, как можеш свободно да се разполагаш в хореографския и движенчески масив, без да накърняваш авторството, без да си самонадеяно „оригинален”, без наивното „неосъзнаване”, че се намираш на отдавна разграфена територия. Грижи на доста съвременни хореографи. Много интересен опит, съзвучен с една от сериозните съвременни тенденции за възстановки/диалог с легендарни танцови парчета – но по-скоро във формата на шеговит цитат на споменатата тенденция.
В „Музей на хигиената” авторите на представлението са избрали да погледнат на понятието „хигиена” като техника на дисциплиниране и дресиране през неговото саботиране. Тялото – като производител на сила – е въвлечено в напрегнато взаимодействие с друго тяло в изследване на неговата икономия в динамично съотнасяне с механизмите за регулиране. Симулирайки ролята на куратори в един фиктивен музей, техните експонати са артефакти от сферата на пърформанса, визуалните изкуства и борбата, която още от Античността служи като техника на дресиране и фабрикуване на индивиди. Взаимоотношенията между телата излизат от регулацията на „хигиенизирането”. Те произвеждат и съчетават своите сили … до пълно изтощение.
I-On
Пърформансът “Zoom in” би могъл да се прочете в контекста на интересите на Венелин Шурелов към нечовешкото, както и да се вмести в логиката на „Imago” на вече несъществуващия Kinesthetic project. Близък план на изолирания гръб на изпълнителката, който е толкова „отчужден” от привичната си форма и принадлежност, че се превръща в абстрактна фантасмагорична игра на светлини, сенки, плът и мускули, внушаваща нещо „чудовищно” в своята неяснота и живост.
“I-On” на Иво Димчев представлява „причудливо” взаимодействие на пърформъра с обектите на известния австрийски скулптор Франц Вест, който вярва, че обектите му получават пълноценен статут на произведения на изкуството само при допир с човешката изобретателност, която ги вкарва в своеобразни режими на употреба. Предметите са някак неудобни, странни, непохватни, причудливи и ценни именно в своята абстрактност. Иво Димчев с неговата „налудна” необузданост и несводима до концепт перформативност успява перфектно да налучка тази „характерност”. Пърформанс с много чувство за хумор, талант и находчивост в стила на нелепицата – но не смешна, а стилно гротескна и абсолютно неподражаемо органична. Мярата на тези предмети е изключително чувствително опазена в процеса на създаване на „хармонична” вибрация с тяхната нехармоничност.
Статията е съвместна публикация с „Литературен вестник”, бр. 19, 16 -22.05.2012