Знание в движение
В началото на м. април за пета поредна година международният фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик” в София показва нови авторски форми и практики в граничните изпълнителски изкуства. В тазгодишната програма на фокус е новата немска сцена. „Там сега се случва нещо интересно”, уверяват селекционерите на фестивала. Превръща ли се Германия в следващия международен център за съвременен танц – от Ангелина Георгиева за сп. ЛИК.
Има нещо симптоматично, че в тазгодишната програма на софийския международен фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик” на фокус е явлението „базирани в Германия”. Той реално показва артисти от различни европейски страни, Близкия изток и Южна Америка, които обаче идват с продукции, реализирани в Берлин или Франкфурт. Ясно е, че съвременният танц отдавна има привилегията да е от най-международно скроените изпълнителски изкуства. Това вече не може да се обясни единствено с факта, че основното му изразно средство е тялото и той оперира отвъд езика. В съвременни танцови представления сме свикнали тялото да е все по-малко танцуващо и все повече говорещо. Тук от съществено значение са редица нововъзникващи институции, които стимулират нов вид работа в танца и се превръщат в международни обучителни, продуциращи или резидентски центрове. Националните профили се запазват във формирани школи, които препредават и развиват натрупана традиция, и най-вече по отношение на културни политики. Досега Швейцария, Франция, Холандия, Белгия и донякъде Австрия бяха сред първенците в Европа в подкрепата за развитие на независимия танц. През последните години обаче Германия влага амбициозни усилия да се заяви с нова сила в полето. И условният акцент на Антистатик 2012 „базирани в Германия” обръща внимание на представления на артисти, които са появяват в този контекст.
„Разширете мрежите си, напуснете кулите от слонова кост и покажете знанието, разнообразието и естетическата дързост, която изкуството ви може да предложи”: Tanzplan Германия
Действително, разказват за настоящето развитие на съвременния танц във Федералната република като приказка за Пепеляшка. Макар автономността на танца като самостоятелна форма на изкуство да е призната още в началото на 20 век, през цялото му протежение той остава недоглежданата „сестра” на Театъра и Операта. Трудно е да се повярва, че в страната с емблеми в танца като Мери Вигман или Пина Бауш, той дълго време е с недоразвити инфраструктура, финансиране и обществено признание. И тук ключовата дума става Tanzplan Германия (План за танц Германия). Иницииран през 2005 г. от Федералната културна фондация, той цели да създаде по-балансирана ситуация на различните дисциплини в изкуството и културното производство като цяло. След множество консултации с политически представители по региони, представители на културни институти и на свободната сцена се разработва 5 годишен национален структурен план с ресурс от 12,5 милиона евро за подобряване положението на международния танц в страната. Планът прилага интегриран подход, като цели да обхване основните области: образование и научни изследвания, продуциране и представяне, а от друга страна – да стимулира партнирането между различни институции и организации, между държавната и свободната сцена.
Не само крупната инвестиция доказва, че Планът взема танца съвсем на сериозно. Но и платформата, която изглажда за осмислянето на това изкуство като вид „култура на знанието”. Така образцово се залага на ново позициониране на това изкуство в съвременното общество, основано на знанието. Тази „парадигма” официално отменя традиционното разбиране за танца като ирационално „чисто” изкуство и взема предвид обратите в неговото мислене и правене поне от 90-те насам. Те остават в историята като десетилетие на преобръщането на целия исторически архив от техники на движение и образи на тялото, които създават; на усъмняване във всякакви форми на негова репрезентация на сцената и в обществото. Това „отношение” към танца и множеството различните подходи на работа с тялото, обобщени под оспорваното наименование „концептуален танц”, разбиват понятието за хореография като композиция от стъпки, изпълнени от идеални тела. Изисква се вече едно ново знание за тялото, непрекъснато променящо се в различни контексти. Именно среда за неговото развиване и за формирането на индивидуални артистични практики отвъд традиционните танцови школи, се стремят да създадат две от най-устойчивите образователни инициативи, стартирали в рамките на Плана.
Хореографията като начин на мислене
В тях движението върви неотменно с четене на съвременна философия, наред с представянето на собствени артистични проекти се предават и теоретични есета, създаването на представление протича като „артистично изследване”. В средите вече се шегуват, че съвременните танцови артисти са специалисти по пост-структуралиска теория. Това, което правят Междууниверситетският център за танц към Университета по изкуства в Берлин и магистърската програма „Хореография и пърформанс” към Института за приложно театрознание на Гисенския университет, е да се съобразят с днешните естетически и институционални реалности в съвременния танц и да предложат нови концепции за образование. Ник Хафнер, сам хореограф и изпълнител, а скоро и нов директор на Центъра в Берлин подчертава, че в него залага на образование, което да подкрепя студентите да развиват индивидуалните си интереси, начин на мислене и проекти, за да намерят свой (танцов) език. „ Не става въпрос за това да им се наложи един строго определен канон от танцови техники, а да се предложи среда, в която всеки студент да се разгърне и развие със собствения си творчески потенциал в областта на танца, хореографията и пърформанса като практика и теория (теорията също стимулира креативността)”. Като Центърът не изгражда нова кула от слонова кост, а работи в активно сътрудничество с международната независима сцена в Берлин, като обучението се провежда предимно на английски език и германците са рядкост. Зейна Ханна, една от участничките в Антистатик 2012, е артист от Ливан, завършила в Париж и понастоящем „базирана в Берлин”. Тя посочва именно този фокус върху индивидуалните артистични практики като мотив да избере да продължи образованието си в Центъра: „Привлече ме шансът да се намирам в контекст, в който мога да имам възможността, времето и пространството да развивам и осмислям собствената си работа”. Тя завършва магистърската програма „Хореография” и вижда възможностите си за реализация в обстоятелството, че берлинската сцена е много по-малко институционализирана в сравнение с френската, например. Съществува и подробността, че в Германия всеки свободен артист, независимо от своето гражданство, реално има достъп до публични фондове за финансиране, стига да е регистриран в страната и в нея да реализира своята продукция. Това дава възможност сцената да е много по-динамична и в нея да се случват най-разнообразни неща. И, разбира се, създава ожесточена конкуренция. Но местните артисти я намират по-скоро за стимулираща. Роуз Беерман, която гостува на фестивала Антистатик с колективна работа, създадена съвместно с Ива Свещарова и Теса Тайсен, е част от програмата „Хореография”, но в Гисенския университет. „В ежедневието си често говоря повече английски, отколкото немски”, разказва тя,„и се срещам непрекъснато с хора от различни култури, което дава много нови импулси”. Силната връзка между теория и практика в програмата и непрекъснатите уъркшопи с водещи имена на световната сцена поддържат отвореността на мисленето какво може да бъде танц, според нея. „Днес липсва общовалиден модел. Хореографията е начин на мислене, а не форма. Така и програмата ме учи винаги да поставям под въпрос собствения си метод и да съм отворена за всякакви идеи”, споделя тя. Именно към отвореност на представите и възприятията призовават селекционерите на „Антистатик”. Гостуващите артисти показват напълно различни неща, които могат да попаднат под категорията съвременен танц, уверяват те. Остава да ги видим и да се запитаме от какъв национален план за развитие има нужда това изкуство в България днес.
Статията е публикувана в сп. ЛИК, бр. 4, април 2012