Джонатан Бъроуз (Обединено кралство / Белгия) прави старт в кариерата си като балетист в Лондонския Кралски балет, а днес е от новаторите в съвременния танц, отличен с награда за особен принос. От 2002 г. работи в сътрудничество с композитора Матео Фарджион, с когото печелят международно признание с остроумните си дуети като Both Sitting Duet, The Quiet Dance (2005), Speaking Dance (2006) в говор или мълчание, в седеж или стоеж, винаги в безупречен ритъм и с намигване към стари и нови традиции в музиката и танца. Те гостуваха в България в рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято” и в програмата „Световен театър в София”с лекцията-пърформанс „Лекция за пет пари” и „Пиеса за кравата”. По този повод с Джонатан Бъроуз разговаря Ангелина Георгиева за сп. „ЛИК”.

 

 Вие сте били 13 години в Кралския балет в Лондон, като сте се издигнали до ранга на солист, и след това сте напуснали, за да се занимавате със съвременен танц. Каква беше причината за тази промяна?

 Винаги съм се интересувал от различни начини на танцуване и изпълнение и дори по време на следването си  работих като доброволец в  Riverside Studios, които по това време бяха водещ център за съвременно изкуство в Лондон. Посредством работата си там се срещнах с експерименталната хореографка Розмари Бътчър. По едно време си взех творчески отпуск от Кралския балет, за да замина на турне с нея. Но тогава имаше твърде малко възможности за финансиране за независими танцови артисти, затова изчаках, докато се появят по-добри шансове за материално оцеляване и продуциране на собствени работи, преди да напусна балета. Освен това ми костваше дълго време, докато осъзная какво исках да правя. Това е процес, който човек не може да форсира и тук важна роля изигра срещата ми с Матео Фарджион, с когото си сътруднича оттогава.

 Изглежда още един преход бележи творческата ви кариера – от по-танцови композиции в строга движенческа партитура преминавате към по-комплексни хореографии, които интегрират в ритъм още глас, текст, звук и обекти. Какво се промени междувременно в разбирането ви за хореографията?

 За мен няма противоречие между по-танцувалните композиции, които правех, и разширяването на работата ми през последните десет години към други медии – просто остарявам вече и не искам да се движа толкова, но от друга страна следя и се вълнувам от новите тенденции в мисленето за представлението, които отвеждат все по-далеч от формалната естетика към по-концептуална и перформативна работа. Работите ми обединява интересът ми към музикалната композиция, който произлиза от сътрудничеството ми с Матео и обучението, през които преминах при композитора Кевин Воланс, който е бил учител и на Матео.

 Какво в отношението между тяло, глас и текстови материал ви интересува специално в контекста на танца? В по-новите ви работи с композитора Матео Фарджион вокализацията и речта навлизат като елементи, равностойни на тялото и движението…

 Използването на нов материал като глас, текст, прожекция и обекти идва от практиката ни с Матео създаването на всяко ново представление да започваме с въпроса „какво остана несвършено?” – т.е. какво имаме чувството, че трябва да направим, а сме си мислели, че не бихме могли. И, разбира се, едно от тях е „защо да не говорим” – речта е основно средство за комуникация  и ако избираме да не я ползваме, това вече е сериозна позиция. Така и започнахме да говорим и всяка стъпка предизвикваше собствената ни представа за това, което си мислехме, че правим. В сърцевината на любовта ни към музикалната композиция е идеята, че смисълът не се таи в една или друга нота, а в отношението помежду им. Всяка нота може да бъде променена от следващата или от нещо, което се е случило преди това. Така че колкото повече елементи са в играта, толкова по-богата мрежа от значения се получава.

 „Лекция за пет пари” (Cheap Lecture) и „Пиеса за кравата” (The Cow Piece), които това лято се представят в България, препращат към Джон Кейдж и неговите „Евтина имитация” (Cheap Imitation) и „Лекция върху нищото” (Lecture on Nothing). Как се отнасяте към наследството на Кейдж и тези негови произведения, как работите с тях и ви захранват?

 Поводът за „Лекция за пет пари” беше представлението на Матео по „Лекция върху нищото” на Джон Кейдж от 1950 г. и аз го бях поканил да го покаже в Белгия. Тогава той каза, „Но защо не я изговорим заедно? Така ще се освежи !” И аз си помислих,: „Ако ще го правим, защо изобщо не отстраним думите на Кейдж и не ги заменим с наши?” Целта на представлението е не толкова да отдаде почит, колкото да изпита и актуализира начина на мислене, който силно повлия танца и пърформанса от Джъдсън Чърч насам. „Пиеса за кравата” изследва същата структура и в интерес на истината сега направихме още две представления, които продължават този процес и с всяко от тях стигаме до напълно различни неща.

 В представленията ви с Матео Фарджион често липсва стриктно разпределение на ролите на композитор и хореограф/изпълнител. На какво се основава взаимодействието помежду ви?

 Още от самото начало дуетите ни с Матео изхождат от идеята всичко да правим съвместно: измислянето, създаването, репетирането, изпълнението и администрирането на работата ни. Това има две предимства. Първо, когато нещо не сполучи и попада под критически нападки, не си сам. Второ, страхотно е да имаш друг подход към вече твърде познатото ти. На мен ми харесва, че Матео може отново да направи танца видим.

 (…)

 През 2010 г. излезе книгата ви „Наръчник на хореографа”, която представя възгледите ви върху различни понятия в танца. Защо решихте, че е дошъл моментът да я напишете? Какво искате да споделите с нея?

 Бях забелязал, че липсва книга за млади артисти, която да отразява и да разсъждава върху множеството начини на работа, които използваме днес в танца. Никой досега не е писал подобна книга, защото е рисковано да приемеш, че знаеш достатъчно, за да решиш да кажеш нещо. Опитът ми произлезе от серия уъркшопи, в които предимно се говореше, и аз записвах мислите на много хора за това защо в танца нещо се е получило или не. Тоест, опитах се да поставя книгата върху основата на широко поле от мнения. Чисто политически реших да не цитирам само известни хора, а да включа всякакви артисти от сферата на танца, на различна възраст и от двата пола.

 (…)

14.05.2012

 Цялото интервю може да бъде прочетено в сп. „ЛИК”, бр. 6, юни 2012

Снимки: © Herman Sorgeloos