„МАЛКО МОМИЧЕНЦЕ” В ДЕЙСТВИЕ
През последната вече година и половина Ани Васева последователно разработва като драматург, режисьор и хореограф отличителен стил и методология на работа, които се основават на естетически позиции, устремени към произвеждане на парадокси в устойчиви режими на представяне. Една от най-активните й стратегии може да се обозначи като целенасочено генериране на излишъци – на театрализиране, на телесно присъствие, на обезсмисляне и пр. – с концептуализирана инфантилност, които следва да вкарат в превратно напрежение формата, конвенциите и системата, която ги възпроизвежда. Работите са разпространени в разнородни пространства: The Fridge, „Червената къща”, Галерия „Васка Емануилова”, а също софийски подлези, и преминава през различни форми – театър, танц, пърформанс, визуална инсталация, радиотетър… Подбраните текстове (които подлежат на допълване) ги обсъждат от различни перспективи. Те започват хронологично с актуализиране на разговора с Ани Васева и Боян Манчев върху „театралното представление” „Окото”. После Елина Сотирова коментира фигурата на „малкото момиче” в инсталацията „Войната на малките момиченца”, Мира Мариянова разглежда „Пиеса за умиране” откъм позицията на критика на репрезентацията, а Моника Вакарелова развива анализ на болестта в радиопиесата „Болен”.
АГ
снимка: Иван Дончев от инсталацията „Войната на малките момиченца“
Мира Мариянова: „Пиеса да умиране“ като ТбО (Текст без органи)
Елина Сотирова: „Войната на малките момиченца“
Разговор с Ани Васева и Боян Манчев: „Окото“: театралното представление, мислено „отвътре“