свободната сцена на фокус
Бележки назад и напред във времето с настоящ момент АСТ Фестивал за свободен театър
Доказано е, че яйцата от свободно отглеждани кокошки са с най-добро качество и най-полезни. Под мотото „Яйца от свободни кокошки” премина първото издание на АСТ Фестивал за свободен театър (16 – 20 ноември 2011, София), като аграрната метафорика послужи, за да се потвърди, че свободната сцена в изпълнителските изкуства придава ново качество на тяхното развитие и е здравословна за обновяване на целия им организъм – от начини на създаване и артистични практики до привличане на нови аудитории.
Това, което Фестивалът постигна, е не само да представи 15 независими продукции от последните 3 години в най-разнородни жанрове и вид, а и да покани 13 международни госта във формата на най-мощната международна мрежа за съвременни изпълнителски изкуства IETM – IETM Caravan Visit. Рамката, която заяви, и начинът, по който я реализира, го показват като събитие, породено от поемане на добре осъзнат и аргументиран ангажимент към театралната среда и независимия сектор в нея.
Разбира се, АСТ Фестивалът не стъпва върху нищото. Процесите и инициативите, които намират в него известна зряла форма, започват отявлено да се надигат някъде през 90-те, когато не само театърът, но и обществото имат нужда „да проветрят кулисите си”. Именно с призива „Да проветрим кулисите” през 1996 г. в София се състои международна театрална среща за първи път с участието на IETM представители, организирана от Фондация „Гъливер Клиринг Хауз” – юридическото лице на днешния Център за култура и дебат „Червената къща”. Тя е съпътствана от програма спектакли на най-младото тогава поколение в изпълнителските изкуства. Оценката на срещата от дистанцията на времето е, че тя става катализатор на професионалното му общуване и обмен с европейската сцена, а също и на налагане на отделни негови имена у нас. Няколко години по-късно вече основаният Център за култура и дебат „Червената къща” съставя програма с оптимистичното заглавие „Те идват”, определена като фестивал на „младия български театър и танц”. Той представя режисьори и хореографи, появили се на сцената в последвалите години, като маркерът „млад” се употребява не толкова като възрастова категория, доколкото програмата обединява артисти реално от различни поколения. Неговата цел е да заяви присъствието най-вече на „нов” вид сценични практики и естетики. Описват участниците му като „автори, различни един от друг в мисленето си, в средствата, които използват, без обща платформа, без усещане, че принадлежат към едно поколение”. Той отново се реализира в контекста на международно присъствие, като негови гости са директори на двайсет фестивала и театри от цяла Европа, обединени по иницирания от Авиньонския фестивал проект „Теорем”.
Едва две години по-късно оптимизмът на фестивала, устремен да анонсира нови присъствия, е последван от алармиращото „Те си тръгват?”. Тогава вече се появява и рамката „фестивал на независимия български театър и танц”. Той се заявява като селекция на най-доброто от неговата продукция за годината и си поставя за цел да проблематизира условията на съществуване на свободно практикуващите артисти. Стартирайки от наблюдението, че те са оставени без възможен ход за дългосрочна реализация в страната, той генерира и дебат за необходимите в културно политически и управленски план промени, които да отговорят на протичащите извън държавните структури процеси. След този фестивал от 2004 г. до 2010 г. отново „Червената къща” продължава да поддържа фестивал на свободната сцена, но обхващаща и музика и визуални изкуства, с критичното заглавие „Изкуство в безтегловност”. Междувременно техен топос става и Малък сезон на ТР „Сфумато”.
Тази бегла ретроспекция на развитието на основни предхождащи АСТ Фестивал за свободен театър като фокус форуми показва единствено върха на айсберга на протичащи през последните две десетилетия процеси в изпълнителските изкуства, тяхното трансформиране, усилия за прегрупиране и дебатиране. Техният континуиет и прекъсвания са обект на задълбочени изследвания и такива вече се предприемат от различни страни. Осем години след риторичния въпрос „Те си тръгват?” може да се констатира, че мнозина от лицата на 90-те и началото на новото столетие действително са си тръгнали – било отказали се от професията си или намерили успешна реализация в чужбина /едни от най-ярките примери са Иван Станев, Иван Панталеев, Галин Стоев и др./, други настояват в позициите си на свободнопрактиткуващи в страната, трети търсят свои стратегии в системата.
АСТ Фестивал за свободен театър може да се разглежда като надграждащ наследената ситуация. Новото, което той внася е, че заявява независимата сцена вече като обединена платформа, в която участват представители на различни поколения в съвременния театър и танц. Той е част от стремежа на неговия организатор – Асоциация за свободен театър, да генерира в нея самосъзнание и последователна политика на самоопределяне, представляване и застъпничество. По отношение на фестивала, могат да се откроят няколко основни стратегии в тази посока.
Едната от тях е специфичният начин на съставяне на неговата селекция. Както е известно, програмата на фестивала е определена след кандидатстване за участие, като условието е продукциите да са реализирани от професионални артисти на независим проектен принцип, и след тяхното обсъждане и гласуване сред самите кандидатствали. Така тя предизвиква обичайните формули, в които говорим за фестивална програма – като селекция от „най-доброто” или като я наричаме „представителна”. Това, което тя най-вече показва, са интересите, критериите и ценностите вътре в самата общност, която по този начин се самопредставя. Колкото и този метод да е рисков, толкова е и ценен, доколкото дава възможност за взаимно опознаване, за създаване култура на вътрешен диалог, обсъждане и защитаване на личните естетически позиции, на собствената работа и професионално оценяване тази на другите.
„Речник на свободния театър. (Архив в процес)“, изложба, ЦКД „Червената къща“, сн. Йосиф Аструков
Не мога да не посоча и изложбата „Речник на свободния театър. (Архив в процес)”, макар и да бях пряко ангажирана в нея, като друга стратегия в политиката на самоопределяне и застъпничество в независимата сцена. Тя се включи с един друг метод в дебата за това какво е мястото на независимата сцена в съвременното ни общество, как следва тя да се определи, позиционира и оценности. Въпроси, за които множество неформални и организирани дискусии, които течаха в хода на фестивала, а и начинът, по който той се отразяваше в медиите, показаха, че липсва генерална яснота по тях като често се остава на ниво спекулиране със самите думи „свободен” и „независим”. В по-общ план това е неизненадващ симптом, показващ, че в общественото съзнание независимата, неинстуционална сцена изобщо в сферата на изкуствата, е все още мъгляво понятие. Затова беше важно да се изложат в публичността и то в дистанциращ жест, като обект, разнородните дискурси, определящи днес дебата върху свободната сцена в контекста на протичащата театрална реформа и на предстоящите Закон за сценичните изкуства и Национална културна стратегия. Експонатите на изложбата бяха организирани около архива на Асоциацията за свободен театър и включваха още документи на Министерството на културата, Столична община, Център за култура и дебат „Червената къща”, независими експертни анализи и международни документи. Тя се реализира най-вече като граждански жест на ангажираност и апел за култура на съучастието във вземането на политически решения.
И не на последно място, Фестивалът извърши важна следваща стъпка в спечелването на международна подкрепа и представителност на българската независима сцена и нейното свързване с една много по-голяма общност с организирането на IETM Caravan Visit. Именно в рамките на среща между представители на Министерството на културата, АСТ и 13те театрални мениджъри от Европа, Близкия Изток и САЩ, от Министерството дойде уверение, че ще съдейства за предоставяне на така необходимото пространство, предназначено за независимата сцена в столицата. Друг реален резултат от посещението беше и директно отправената към АСТ покана след няколко години да осъществи в София пленарна среща на IETM, което би означавало градът да стане център на дискусии и срещи на около 400 театрални мениджъри и практици от цял свят.
Всичко това може да звучи много обещаващо. Важното сега като че ли е независимата сцена и най-вече Асоциацията за свободен театър като неин легитимен представител да става все по-обединена и същевременно отворена, но най-вече зряла за политическо поведение и следващи стратегически действия.
Ангелина Георгиева
Рубриката „Свободната сцена на фокус” се поддържа с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”
