Съвременният танц за деца – Един неизследван път в българската танцова практика
Съвременният танц за детска аудитория е все още неразвита територия у нас. Между 4 и 5 октомври 2014 в Derida Dance Center в София холандската компания „Де Стилте“ (De Stilte), специализирана в създаване на съвременни танцови представления за деца и тяхното въвеждане в езика на танца, проведе уъркшоп „Възприятие отвъд движението”, организиран от Фондация „Арт Офис”. Елена Ангелова го посети и разказва за спецификите на практиката на „Де Стилте“ и на работата с детска публика в сферата на танца, както и за творческите предизвикателства, през които са преминали участниците в уъркшопа.
Кои са „Де Стилте”?
Танцова компания „Де Стилте” има дългогодишна история. Основана през 1994, тя се фокусира изцяло в развиването на съвременна танцова практика, насочена към детска аудитория. „Де Стилте” правят своите представления както в детски градини и училища, така и на „нормални” сцени. Въпреки че репертоарът им е насочен предимно към малките зрители, възрастните също проявяват интерес към тях поради високото професионално ниво на поднасяне на съвременен танц. „Предствления за деца” в случая съвсем не означава клоунада или пантомимно-илюстративно разиграване на сценки. Хореографиите на „Де Стилте” са професионален съвременен танц, изпълнен от ярки и запомнящи се артисти.
Всеки техен спектакъл е направен така, че да прилича на игра, на неформална среща между зрител и изпълнител. Именно общуването с публиката са ключовите думи, когато става въпрос за представление за деца. Работата на „Де Стилте” се отличава с много добре изработен хореографски текст, който синтезира изразните средства на пантомимата, балета, модерните и съвременните танцови техники. От това те оформят език на комуникацията, който говори на зрителя чрез абстрактни образи, разпознаваеми жестове и емоция.
В момента в компанията работят 17 танцъори, сред които са Паоло, Одил и Елена – лекторите в уъркшопа „Възприятие отвъд движението”, който се проведе на 4 и 5 октомври в Derida Dance Center в София с организатори Фондация „Арт Офис”. Заедно с тях беше и Фемке Сомервил – танцовият репетитор. От нея научихме каква е дейността на компанията и как протича един работен ден за танцъора на „Де Стилте”.
Всяка сутрин се започва с клас по класически балет или съвременен танц, а след него се разучават хореографиите на компанията. Впечатляващо е отношението на артистите към нейния репертоар. Дуетите й, които бяха показани в София, са хореографирани преди четири години. От тогава до днес десетки танцъори са изпълнявали този непроменян хореографски текст. По този начин се запазва формата, но качеството на движението се променя при всяко едно изпълнение и при всеки един изпълнител.
На уъркшопа Одил, Паоло и Елена не само показаха, но и научиха участниците на един от дуетите, с което накараха българските изпълнители да усетят „вкуса” и целта на техните движения. Най-често това е да се разкаже една история по абстрактен, невербален начин. Резултатът е любопитен, както стана ясно и от дискусиите, но за това ще стане дума по-късно.
Денят на танцъорите преминава от залата за репетиции в детска градина, гимназия, прогимназия – там те представят своите хореографии и след това правят уъркшоп с децата, запознавайки ги с усещането от съвременния танц. За малките участници това е както образователно, така и съвсем непознато, вълнуващо и впечатляващо преживяване. Те буквално са въвлечени в един нов свят на сетивата, съвсем различен от ежедневието, където средствата за комуникация и себеизразяване са невербални.
Какво е същественото в представянето на съвременния танц пред деца?
Тъй като публиката се състои от малки деца, а най-често те не могат да четат и пишат, за тях не е присъщо да артикулират своите емоции и желания чрез думи. Най-естественият път за комуникация с тях е невербален и затова светът на изкуството е толкова привлекателен за тях.
В предствленията на „Де Стилте” децата изследват различни истории през движещото се, танцуващо тяло на възрастен. Всеки един дует има драматургична основа (либрето) и след като завършат изпълнението си, изпълнителите канят децата да го интерпретират. Всяко дете вижда, разбира се, различна история, но тя винаги е ярка, причудлива и неочаквана. Или поне така я разбира възрастния човек. За малките деца, възприемащи света изключително иррационално, визуално и абстрактно, е съвсем лесно да видят през образите на движещите се възрастни не просто картина, а история.
Танцъорите от „Де Стилте” споделят, че понякога родителите на децата не са толкова внимателни зрители по време на представлението и на дискусията след него децата често имат да кажат или по-скоро да споделят много повече неща, отколкото възрастните. За тях това е запомнящо се, пълноценно събитие, в което тяхното съзнание буквално танцува с телата на танцъорите.
Всеки знае, че въображението на едно дете е изключително силна и пълна с неочаквани идеи област. Безкрайно индивидуалистични, децата действат интуитивно в един свят от постоянно движещи се образи. Фемке Сомервил обърна внимание на едно много важно качество, което изпълнителят трябва да развие в себе си преди да представя изкуство пред деца. Това е честността – към себе си, към своите колеги и към своята публика.
Да не се движиш, а да действаш, да не илюстрираш, а да правиш е отдавна изучавана област в съвременния танц. Тук обаче всичко това е от двойно по-голямо значение. Благодарение на интуицията си, децата лесно усещат преструвката и т.нар. „щампа” при изпълнението. Танцъорите трябва не просто да представят своята продукция, а истински да общуват чрез история, разказана чрез музика, костюми и движение.
За тази цел те са разработили по-интерактивна форма на сценично пространство: публиката седи в кръг около танцъорите в максимална близост до тях. Това смесване на пространствата повишава концентрацията на гледащите, но и прави „грешките” на изпълнителя много по-видими. Те трябва истински да присъстват на сцената, с цялото си внимание, за да задържат това на малките зрители.
Ако не го направят, децата няма да седят и да ги гледат учтиво, както в конвенционалната сцена. Наказанието за неуспех е доста по-сурово: те започват да си говорят, да губят интерес към това, което се случва пред тях. Фемке разказа няколко подобни случая с неочакван финал: макар и децата да са били видимо разконцентрирани по време на представлението, на дискусията след това те винаги имат история, която да разкажат.Независимо от вниманието, с което гледат, като че ли съвременният танц винаги провокира идеи, чувства и емоции у децата или казано накратко –влияе пряко на тяхното емоционално развитие.
Тук е следващият важен момент, който Фемке засегна – работата с деца е изключително важна за развитието на един изпълнител, но това има и друга страна – социална отговорност.Често някои деца са по-срамежливи, а други – по-агресивни. Не би било преувеличено да се каже, че чрез изкуството биха могли да настъпят трансформации в поведението на едно дете.Тъй като за тях всичко е от огромно значение, действително една дума или един жест биха могли да провокират цяла вълна от последствия. Фемке Сомервил направи кратък увод в детската психология и изтъкна именно този момент – малките, незначителни неща за нас за тях са огромни.
След като даде няколко примера от своята практика, Фемке повтори израза: „Това за тях е огромна крачка” – винаги трябва да се отчита постижението на едно дете, а не да се изискват от него резултати, несъобразени с развитието му. Това знание е от изключителна важност за всеки, който се занимава с деца, а както се оказа, на уъркшопа „Възприятие отвъд движението” повечето участници се развиват именно в тази област.
За уъркшопа
Залата на Derida Dance Center събра двайсет различни артисти от съвременния танц, театъра и пърформанса. С разнообразен бекграунд, възраст и професионална насоченост, всеки искаше да научи повече за общуването между изкуството и децата. Изразните средства са езикът за комуникация с публиката, а няма нищо по-важно за един изпълнител от това да знае какво иска да й каже.
Именно този аспект беше силно засегнат в уъркшопа – не само как комуникираме с детската аудитория, но и какво искаме да й кажем, каква тематика е подходяща за тях. За тази цел се правиха различни упражнения за креативност като едно от тях беше особено запомнящо се:
На всички ни бяха раздадени фотокопия на картини (преобладаващите бяха на Пикасо) и от тях трябваше да направим кратка танцова миниатюра. След това трябваше да я изпълним, като композираме пространството с другите танцъори и търсим интеракция или промяна в ритъма – всичко, което би могло да накара танцовата композиция да придобие драматургична основа. Това е задача, която кара изпълнителите да изградят цел на своето действие: това може да е интеракция с предмети, други участници или публика; посока, в която да се развива движението, или качество, което да се изследва. Освен че това упражнение силно стимулира креативността на един изпълнител, то предизвиква и неговата отговорност спрямо пространството и хората, които присъстват в него. Той трябва да вземе решение в отношението си към тях, като и игнорирането е вид решение.
Резултатите бяха повече от любопитни, а обратната връзка, която Фемке даваше, оформяше събитието като един истински професионален процес на творческо търсене. След това последваха много дискусии и практически упражнения и неусетно атмосферата се превърна в поле на игра – точно каквато трябва да бъде в едно представление за деца.
Елена Ангелова
Статията се публикува като част от рубриката „Свободната сцена на фокус“, която се поддържа с подкрепата на Национален фонд „Култура“.