Характерна стратегия на Берлин е да изгражда своя имидж през фигурата на сцената  – както на националната и европейска история, така и на съвремието. На мащабната символна, политическа, икономическа и културна репрезентация, както и на сложните и комплексни социални процеси, формиращи образа на града, театрите реагират все по-активно, като създават критически дискурси и артистични практики на отстранено самонаблюдение и се превръщат в своеобразни лаборатории за мислене на „градското” днес. Като подобна акция се заяви и международният фестивал „Паралелни градове” (CIUDADES PARALELAS/ PARALLELE STÄDTE), който се състоя между 17 – 24 септември, копродукция на берлинския театър „Хебел ам Уфер” и Шаушпилфаус – Цюрих.

 „Паралелни градове”  повежда през няколко маршрута из града със спирки т.нар „функционални места” – библиотека, хотел, съд, търговски център, фабрика, жилищна сграда и метростанция, като всеки отвежда накрая към театъра. Места, които репрезентират различни функционални системи – икономика, право, наука и образование, изкуства и т.н.  Те формират и подсигуряват потока на ежедневието, като същевременно го удържат в сигурни рамки. Кураторите на фестивала – Лола Ариас (Аржентина)и Щефан Кеги (Германия), се прицелват към тези територии на обществения и частен живот с аргумента, че те водят паралелно съществуване във всеки по-голям град със сходни правила, но локални истории.  Те са структурирани така, че всеки да може да се ориентира в тях и да не се получава губещо енергия напрежение и „триене” в тяхната употреба. Двамата куратори канят международни артисти да реализират различни форми на интервенция в обичайния ред на съществуване на подобни места в Берлин, Буенос Айрес и Цюрих и карат „зрителите” къде в по-активистки формат, къде в този на риалити шоуто или аудио-пърформанса, да бъдат едновременно съучастници и наблюдатели на градски ситуации. Ето какво се случи по следите на

МАРШРУТ 3

THE SHOPPING MALL EXPERIENCE

Всъщност никой не знае в какво ще бъде въвлечен. На събирателния пункт всеки получава малък радио уокмен в замяна срещу паспорта си и приема първоначалните инструкции – да отиде в мола наблизо, да не привлича внимание към себе си и да се остави на гласовете, които ще чуе по радиото, да го водят. Всеки се отправя индивидуално, но остава съзнанието, че е част от група и все още неизвестна му акция-конспирация.

С навлизането в бляскавия търговски център, на неговата визуална атака, наричащите себе си радио-активисти от хамбургската формация LIGNA противопоставят комплексно изградена аудио-среда от гласове, звуци и мелодии, всмукваща през слушалките. От тях започва да се изгражда аналитично и същевременно квази фикционално описание на мола като утопичен паралелен град, в който посетителите неусетно се превръщат в „субекти на инсценировка на капитала”. То се върти около един от основните тезиси на Ги Дебор, според който капиталистическите производствени отношения отчуждават субекта не само от стоките, превърнали се във фетиш, но и от самия него – от собствените желания, поведение и жестове. Аудио-средата  насочва вниманието към „драматургията” на капитала, към механизмите му на функциониране и изграждане на отношения през стоките, архитектурата и видеокамерите за наблюдение. 

 

  

 вариант на формата радио балет в мол в Лайпциг

Разхождащи се без паспорт, като че ли излезли веднъж от регламента на легитимно присъствие в публично пространство, „участниците” в този пърформанс сме повторно поставени в граничен статут спрямо обкръжението посредством откъсващите ни от него слушалки в ушите. Ние сме хем „вътре”, хем „извън” заобикалящата ни среда, на пресечната точка между 2 ситуации – едната, конструирана от обстоятелствата на мястото,  другата – от аудио-средата, като те взаимно се наблюдават и коментират. Привнесена и отстраняваща, тя ни поставя в междинна позиция, спрямо която видимото се превръща в повърхност без дълбочина, в гледка без резонанс, в спектакъл на съвременния потребителски модел на обществен живот. Следвайки /преднамерено или не/ предписанието на теоретика на „обществото на спектакъла”, LIGNA преобръща неговата логика през самите средства на спектакулярното – хипнотични, опространствени гласове и звуци, които те обгръщат и призовават като че от всички страни, като по този начин децентрират вниманието и ориентацията, и задават инструкции за възприятия, поведение и действия. 

Гласовете предразполагат да се оставим на състоянието, което устройството на мола предизвиква – на съзерцание и вървене в полу-сън: „Сънувате ли? Сънувайте вървейки.” Постепенно приканват към изостряне на погледа с концентриране и разширяване на фокуса му. Задават инструкцията да си изберем някого и незабелязано да го следваме, наблюдавайки жестове и походка, да отгадаваме личността му, да следим от какви стоки се интересува и пр.  В даден момент се оказва, че сме участници в организирането на т.нар. „Първи интернационал на моловете” и за тази цел трябва да се оформим като общност. Из търговския център започва да се наблюдава странната гледка на хора, които, разпръснати из всички етажи, си разменят тайни знаци. Всеобщият код на поведение в това пространство се пропуква от изключени от него и необичайни жестове. Така се разпознаваме и се започва една своеобразна хореография на събиране и повторно разпръскване, която накрая се озвучава в реално време-пространство с продължителен звън на монети по пода, пуснати, отново по инструкция, последван от наше ръкопляскане.

LIGNA разработват тази форма на интервенция от 2002 г. и я обозначават като радио балет или „упражнение по слушане на радио в публично пространство”. За първи път я реализират на Централната гара в Хамбург, следва Лайпциг и др. градове и формати, като основната заявена цел е да възвърне изключени жестове и практики на ежедневието в приватизирани и контролирани публични пространства. На границата между ляв политически активизъм и артистична практика, те разработват две основни изходни позиции. От една страна се опират на радио теорията на Брехт. От друга страна се родеят с философско-теоретичните постановки и акции на движението на Ситуационисткия Интернационал в Европа от края на ’50-те и ’60-те с техните провокативни интервенции в обществени места, насочени към критика на ежедневния живот, градското планиране и масовите комуникации в условия на „обществото на спектакъла”.

На първо място радио балетът представлява специфична форма на употреба на принципа на радиото. Медийните артисти и пърформъри от LIGNA се възползват от даденостите му на средство за комуникация, чието слушане във всяка една ситуация представлява форма на интервенция. Те по свой начин разработват призива на Брехт тя да предизвиква последствия в публичното пространство, да има просветителска функция и абстрактната констелация от хора, която създава, да бъде организирана от пасивни слушатели в активни „производители” на действия.  Това се получава посредством задаване на инструкции под артистична форма с „въздействащи и просветителски” гласове, звуци и мелодии. Целта на радио балета е да превърне разпръснатата и неединна група от слушатели в общност, която да  промени реално зададена ситуация. В случая с търговския център – да трансформира начина, по който възприетите като  отчуждени и загубили контрол върху публичното пространство „субекти на спектакъла” възприемат себе си и се съотнасят към него. И тук е пресечната им точка със ситуационистите, от чиито техники и теории се ползват. Акцията е изградена по модела на т.нар. „дериве” – конструиране на експериментално поведение в градски център на потребление. В своя ход всеки от „участниците” получава инструкции, които го предизвикват да изпълнява „противодействаща” на средата роля. Текстовата основа е съставена до голяма степен на принципа на  „преобръщането” – композиция от смесени цитати от теоретични тезиси, които активират възприятията отвъд образите на спектакулярното, и го подриват при изпълнение на инструкциите за действия и движения.

Артистите от LIGNA настойчиво заявяват, че за тях радио балетът е непосредствена и трансформираща политическа практика.  Но начинът и рамката, в които я прилагат, повдигат противоречиви въпроси. Тя е напълно защитена зад паравана на артистичния аргумент, с който са привлекли своите „съучастници” и зад който търсят реална легитимация и контекст. Колкото и действително да реализира форма на субверсивно поведение в социална ситуация, неговата „политическа рентабилност” лишена от основа, доколкото то е също така наложено и не произлиза пряко от убежденията на съучастниците /противоречие в самото ядро на намерението се състои и в самия факт, че в рамките на пърформанса сме без гражданския си документ за самоличност, заложен като гарант за предоставената ни скъпа радио техника/. Всъщност политическото тук не е в съдържанието, а в жеста на акцията. То се  конструира като „ефект” в предизвикания разрив  в устройството и правилата на поведение в мола и създаденото в нейното ядро посредством артистична практика съпротивляващо й се поведение и „алтернативно” публично присъствие. Този ефект се получава в голяма степен извън конкретните намерения на самите участници в акцията. Сред тях доминира симптомът на забавата – на повечето им беше приятно и забавно да са част от необичайна артистична акция. По този начин утопията за подривен „интернационала на моловете” в крайна сметка се превръща в утопия за противопоставянето на механизмите на „спектакъла”, като най-същественото може би е, че оставя следа от желание за някаква алтернатива.  

Интервенцията, реализирана от LIGNA, заслужи така подробно внимание, доколкото представи най-комплексна и цялостно разработена форма. Но с нея преобръщането на града отвътре по маршрут 3 едва започна.