IETM е организация със седалище в Брюксел, основана през 1981 г., която включва повече от 500 членове от 50 държави. Мрежата насърчава развитието на сценичните изкуства с глобална перспектива, подчертавайки ролята им в социалната, културната и икономическата сфера.

По думите на Стефан Ноел, продуцент и многогодишен участник в мрежата, IETM е: „Общност. Обмен. Вдъхновение. Повод да съм с колегите си, да чуя какво им се случва. В практиката си работя с много хора, но се чувствам сам и да бъда сред мои съмишленици в подобна работна конфигурация е много интересно. Освен това искам да видя какви продукции се осъществяват на местно ниво, в тази част на света. За мен те са представителна извадка за обществото.“

Това не е първото IETM събитие, на което България е домакин. Още през май-юни 1996 г. фондация „Гъливер клиринг хауз“, (която по-късно ще основе Центъра за култура и дебат „Червената къща“), организира в София първата Сателитна среща на IETM в страна от Източна Европа. Срещата е под надслов „Да проветрим кулисите“ и събира в София над 250 представители на съвременния театър и танц. През 2011 г. тук се състои Caravan срещата (събитие с по-малък формат), организирана от  Асоциация за свободен театър (ACT) в рамките на първото издание на АСТ фестивала. През 2014 г. в София вече се провежда първата пълноформатна пленарна среща. В нейните рамки  група от участници посещават потенциални пространства, където да бъде създаден център за съвременни изкуства в столицата. Именно тогава се утвърждава идеята за основаването на Топлоцентрала, което прави провеждането на тазгодишната среща там особено значимо и специално събитие за всички, станали част от тази история. На въпроса какви разлики открива спрямо предишните си посещения, отговорът на Стефан Ноел е, че границите между изкуствата тук все повече се размиват и разговорите на тема към кой жанр принадлежи дадено произведение вече са на заден фон.

В срещата на IETM този юни се включиха над 400 участници от цял свят, в по-голямата си част артисти и продуценти. Програмата в София се вмести в три изключително наситени дни. Преди нея имаше въвеждаща част във Велико Търново и Габрово, а във Варна се сложи финалът.

Пленарната среща е събитие със специфичен характер, тъй като цели да предостави програма, подходяща и полезна за хора, идващи от множество различни контексти. Опитните членове казват, че понякога едно посещение не е достатъчно, за да разбереш как да използваш възможностите ѝ по най-добрия начин. Мрежата разполага с голямо ядро от многогодишни последователи, които взаимно проследяват творческата си работа и развитието на сектора в страните на колегите си през годините, благодарение на ежегодните събития на IETM. Главната цел, както беше повторено неколкократно на нас, новите участници, е не да се рекламират или продават продукции, а да се завързват международни контакти, да се обменя опит и заимстват практики от други страни и техните стратегии за подкрепа и устойчиво развитие на изкуството и културата. Профилите на участниците се различаваха и спрямо институциите, стоящи зад тях. Канада например имаше една от най-многобройните групи – по един представител на театър във всяка от десетте си провинции, подбран от Министерство на културата. Включиха се български театрални организации и независими артисти от цяла страна, в по-голямата си част за първи път.

Темата на изданието беше “Burn-in, Burn-out” – игра на думи, отнасяща се до необходимия баланс между „горенето“ в професията и точката на преработване, която повечето от нас добре познават. Често се налага независимите артисти да изпълняват много повече роли от чисто творческите (на продуценти, администратори, PR-и, носачи на декори и др.), което неизбежно се отразява на артистичната работа. Точно затова този въпрос изисква специално внимание и грижа. Темата се простираше на още много нива, засягаше видовете подкрепа от страна на институциите и властите, дискусия за статута на артиста (какво прави артиста артист) и какви права и задължения му дава това. Програмата включваше лекции и презентации на разнообразни теми – екология и устойчиво развитие, технологии и изкуствен интелект в изкуството, куиър и пърформанс, функциониране на центровете за изкуства с примери от Индия, Германия и България и др. Имаше още практически насочени работилници – по имерсивен театър, музикален театър, околна среда и др. Основна част заемаше и наситената артистична програма, включваща продукции на представители на българската независима сцена. Както и партита, разбира се.

Специален акцент беше поставен върху пътуването и въглеродния отпечатък, който оставят артистите и пътуващите им продукции. В последните години IETM следва ясна философия и изисква от всички участници да пътуват колкото се може повече по земя. Въпреки безспорното основание и важността на тези действия, сред някои от участниците се водеше паралелен дебат относно постижимостта на това условие. Най-вече защото сравнително по-лошото качество на транспортните услуги по земя в страните извън Западна Европа изисква допълнителна логистика, свързана с време и финанси. Също така фактът, че в артистичните среди осъзнаваме влиянието на действията ни върху климата, означава ли, че трябва да ограничим разпространението на работата си и заедно с това възможностите за обмен на култура за сметка на спортистите и техните състезания например?

За България тазгодишната пленарна среща на IETM беше важно събитие по много причини. Артисти от цялата страна успяха да се включат без особено усилие в годишна среща на най-старата и голяма артистична мрежа и да сверят часовниците си със световните тенденции. Това е възможност за независимите организации да опознаят ползите от участие в международни мрежи, което би дало и повече видимост на българското съвременно изкуство в чужбина.

В последните години у нас има осезаем напредък с гостуването на значими имена от световната сцена. Въпреки това продължава да се усеща липса на представяне на чуждестранни продукции пред българската публика. Отделен проблем е, че голяма част от нея не познава значението на тези чуждестранни артисти и затова участията им, които са истинско събитие, понякога остават почти подминати. Тази тема води със себе си и необходимостта от организиране на повече образователни формати с международни специалисти за артистите в България.

Възможно ли е обаче да се говори за световни тенденции в работата, когато всички идваме от толкова различни контексти? Работният език и основните съвременни практики, които обръщат все повече внимание на безопасната, сигурна работна среда и достъпността до изкуство, се развиват и налагат най-вече от артистите в Западна Европа и Северна Америка. Процесът по приемане на тези специфични начини на работа, все по-масови и на други места по света, изисква период на адаптиране към традициите на всяка страна и най-вече осъзнаване на необходимостта от промяна. Съвременните тенденции целят да създадат условия на работа, обръщащи специално внимание на състоянието на артистите по време на работния процес. Тези практики налагат език и динамики на работа, които за да владееш, почти непременно трябва да си учил или работил в чужбина. Пример за това са термини като приобщаване, достъпност, устойчивост на процесите, интимен режисьор и много други. Разбира се, не трябва да гледаме на тези практики безкритично, защото някои от тях могат да имат ефект с обратен знак като прекалена политическа коректност, която се превръща в пречка за творческия процес.

Въпросът тук е как на среща с хора от цял свят да намерим не само общ език, а и теми, които да са съществени, макар и по различен начин, за работата на всички и да проведем смислен диалог, водещ до истински обмен на опит.

Добър пример за това е разказът на Карол Каремера за основаването на първия център за изкуства в Руанда. Вдъхновяващата история на този изпълнен с препятствия 30-годишен процес и вярата, че културата може да промени обществото, беше важно напомняне за това каква е ролята ни като артисти.

Друг пример е един от въпросите, зададен по време на дискусия след лекция, свързана с Кристо и Жан-Клод, от основната програма: Може ли да се направи връзка между творбата „Бягащата ограда“ и изграждането на огради около домовете на коренното население в Канада? Дали е нужно да търсим отговор в контекста на подобно събитие? Всеки край на света има свои собствени теми, всеки народ носи собствената си история, изпълнена с вини и травми, но как да ги обясним на останалите, без да ги налагаме като единствени или по-важни от техните?

Друга интересна презентация представи специално издадената за срещата брошура със сбит обзор на историята на българското театрално изкуство досега, механизмите и финансиращите институции, свързани с него. (Брошурата на английски език, може да бъде намерена тук.) На нея се изтъкна позитивното влияние на пандемията за създаването на първия регистър на независимите артисти в България с цел подпомагането им. Реакцията на част от международните участници в залата на сумите, предназначени за култура в България, бяха красноречиви – сдържан смях, по всяка вероятност изразяващ неудобството на страните в по-привилегирована позиция. Тази реакция е полезна за нас, тъй като можем да се огледаме в нея, да придобием още по-ясна представа за това кое е нормално и да го отстояваме.

Трябва да се изтъкне, че сложността в организирането на събитие от подобен мащаб, изискващо обединените усилия в името на обща кауза на няколко институции, със сигурност е полезно упражнение. За българските артисти, показали работата си в рамките на артистичната програма, да играят пред публика от всички части на света е полезна и ценна възможност да разберат дали работата им адресира универсални съвременни човешки теми. За българската публика, от друга страна, да гледа тези представления с международни зрители и да наблюдава техните реакции, е повод да помисли над темите, вълнуващи нашето общество на фона на останалия свят.

Трябва да се отбележи, че действието в IETM 2024 г. се развиваше на фона на важни събития, засягащи всички ни – точно след поредните парламентарни избори у нас, съвпадащи с европейските, които за първи път завършиха с толкова силно крайно дясно представителство. Може да се каже, че във въздуха витаеше напрежение, както и че имаше нужда да бъде отделено повече време за разговори за сегашната политическа ситуация в световен план. Войните, които ни заобикалят отвсякъде, ставаха тема на разговор по-скоро в кратките дискусии след основните презентации, отколкото като част от тях. Именно заради това основната обратна връзка в края на пленарната среща беше, че има нужда в програмата да се оставя повече пространство, в което да обсъждаме темите, които налага актуалността.

Важен ефект от цялото преживяване е осезаемото сближаване на българската артистична общност, което може би не би могло да се случи, ако нямаше международно участие. Конфликтът, който предполага това някой да дойде в „къщата ти“, да донесе темите, които го вълнуват и притесняват, историческия си контекст, мнението си, знанията и очакванията си за страната ти и различния подход към работата, е театрален сам по себе си и налага да се позиционираш, не можеш да останеш просто наблюдател. Разликите в културния контекст имаха полезен обединяващ ефект, който да се надяваме ще трае още дълго, тъй като често това е основното, което ни липсва – общност. Много моменти бяха добра възможност за себеосъзнаване – както на нещата, на които е наложително да обръщаме повече внимание в работата си и за които можем да почерпим опит от вече създадени практики в други страни, така и за това, което носи нашата сцена, по думите на Стефан Ноел – запазила автентичността си и едновременно международна и достъпна за всеки.

Събитието завърши с посещение на експерти от IETM във Варна. Там се организира специален оглед на сградата на Морска гара – Магазия 7, която има потенциал да се превърне в регионален център за независими съвременни изкуства. Мрежата отправи и призив за подкрепа към всичките си международни партньори. Можем да се надяваме следващата пленарна среща да се състои именно там.